Според летописната книга, която се пази в НЧ „Звездица”, много скоро след Освобождението, още след Коледа на 1880г., в селото се открива българско училище. Българското население започва своя духовен, културен и просветен живот. Училището става притегателен център за будните младежи в селото. С годините училището се развива, увеличава се броят и на учителите, и на учениците. В дългата му история през неговите класни стаи са преминали хиляди ученици. И до днес училищната сграда се оглася от смеха на стотици деца, жадни за знания. И до днес хиляди бивши и настоящи учители и ученици се гордеят с това, че животът им е свързан с миналото, настоящето и бъдещето на училище, с дългогодишна история.